класически джаз, суинг, биг бенд, буги, блус

МУЗИКА
JAZZ
jazz instruments
piano jazz
gitare jazz
trompet jazz
saksofon jazz
droms jazz and varius instr. of

на живо в австралия, 1965, божествената сара воон :
Sarah Vaughan: I Can't Give You Anything But Love


Featuring a young Bob James (Fourplay) on piano with Larry Rockwell, bass and Omar Clay, drums.

невероятно е как големите изпълняват едно и също нещо - съвършено различно, уникално!

louis armstrong - i can't give you anything but love


I can't give you anything but love Ella Fitzgerald


Dean Martin - I can't give you anything but love


Marlene Dietrich - I Can't Give You Anything But Love
/не знаех, че и тя се е пробвала :oops: /


а това е изключително
I Can't Give You Anything But Love - Django Reinhardt

може ли и госпъл ? ;)
Mahalia Jackson - Give Me That Old Time Religion



MAHALIA JACKSON Live late 1960's We shall overcome

Mahalia Jackson sings Gospel
/сори, ембедването е блокирано/
https://www.youtube.com/watch?v=pGkXB_unAW4&feature=related

отново в правия път

Nina Simone Mood Indigo


да видим съвършено различната емоция на ела:
ELLA FITZGERALD "MOOD INDIGO"(with JOE PASS)


днес ми е денят за "Mood Indigo"
Mood Indigo - The Harlem Ramblers, Mr. A. Bilk, H. Lyttelton


едно старо изпълнение - оркестъра на едуард "дюк" елингтън:
mood indigo - Duke Ellington
https://www.youtube.com/watch?v=GohBkHaHap8&feature=related

Jon Hendricks , Aria Hendricks , Kevin Burke
Danilio Perez , Andy McLoud , Clifford Barbaro


Harlem Music: Henry Lange's Orch. plays "Mood Indigo", 1931

единствения и неповторим, великия сачмо

Louis Armstrong-Mood Indigo

Ния написа:може ли и госпъл ? ;)
Mahalia Jackson - Give Me That Old Time Religion

Ниа,
най естественото място на госпъла и спиричуълсите е при джаза!
Благодаря за интереса към темите.
А сега, какво би казала за идеята ми изписана още на титулната страница, да започна с отделни подтеми, посветени съотв. на инструментите в джаза(имам предвид не целия ансамбъл), като се започне от основния акомпаниращ-пианото и бъдат илюстрирани с прочути изпълнители на дадения инструмент!
Поднесената информация за инструменталиста, би било добре освен на основният за джаза език-английския, да има и на български!

харви,
бих казала само, че с огромен интерес ще следя твоите лекции, както и досега.
давай по плана, както си решил :112:
лично аз съм на настроения - слушам каквото ми скимне и ако ми хареса, бързам да го споделя с вас
с което нарушавам реда в темата
ако решиш да оставиш тези теми строго тематични, пусни друга за джазов гювеч :bom:

Харви не посмях да отворя нова тема, но ако искаш да направиш такава, където да предоставяш на музикални инвалиди като мен информация като тази, определено ще ми бъде интересно.

Вокалната музика в джаза
Васил Цветков



Основите за развитието на вокалната музика в джаза намираме в автентичния негърски блус, развил се след Гражданската война и обединението на САЩ през 1861 – 1865 година. В началото на ХХ век в големите градове се формира градският блус и при него се утвърждава 12-тактовата акордова схема. Анонимната поетика на блуса третира най-вече проблемите за нещастието и любовта и носи в себе си духа на афро-американската култура.

Най-известните изпълнители през първата половина на ХХ век са Лед Бели, Ма Рейни, Беси Смит – „императрицата на блуса, които работят с оркестрите на Луис Армстронг, Бени Гудман и други.

Основна роля за развитието на пеенето в джаза и за неговото утвърждаване безспорно има Луис Армстронг – Съчмо. Освен като на блестящ инструменталист и импровизатор, трябва да му се отдаде дължимото като на един от основателите на така нареченото „скат пеене”, при което думите се заменят от срички, които нямат смислово съдържание. Едва от Елла Фицджералд насам можем да говорим за пълноценно развито инструментално пеене. Певицата третира гласа си като пълноправен солов инструмент за джазова импровизация. Тя основава и речниковия фонд на модерното инструментално пеене. Типичен пример е пиесата „Въздушна поща”, записана от нея с виртуозната й импровизация.

Ако Елла Фицджералд е съвършена в техническо отношение, то в емоционалното третиране е Сара Воон, осъществила многобройни записи в компанията „Колумбия” с оркестъра на Чарли Паркър, Дизи Гилесни и други. Любопитно е, че тя е гостувала и в България на Софийската джазсреща през 1981 година.

Не можем да отбележим и мъжката страна и звездата на Нат Кинг Кол – първият негърски певец, който успява да спечели бялата публика в САЩ и да се превърне в кумир на цяло едно поколение. Какъв изискан стил и неповторим кадифен тембър! Кол е ненадминат в интерпретацията на лирични балади. Популярни са записите му на „Мона Лиса”, „Твърде млад”. Самият той участва във филми – „Кет Балу” и други.

Безспорно в развитието на вокалния джаз е и мястото на Краля на блуса – Мъди Уотърс – духовен баща на поколения млади блус и рок музиканти. Неговите първи записи са от 1948 година, участва и във филми като „Последен валс” на Скорсезе.

Певец, който съчетава в себе си едновременно качествата на джаз, блус и соул изпълнител, с влияние от госпъл и негърска фолк музика, е Рей Чарлз. Осъществил е многобройни записи и концерти с малки –„комбо” състави, а също така и с големи – Биг бенди. Гостувал е и в България през 1980 година, когато изнася концерт в софийската зала „Универсиада”.

В съзвездието на джазвокалистите грее звездата на Франк Синатра – перфектен изпълнител на лирични балади от Коол Портър и Джорж Гершуин. При него е разцветът на комерсиалната страна в развитието на вокалната музика в джаза. Осъществил е многобройни записи с оркестрите на Хари Джеймс, Каунт Бейзи, Бъди Рич, Куинси Джонс и много роли в киното.

Интересно явление в развитието на вокалния джаз е появата в края на 50-те и началото на 60-те години на професионалните вокални ансамбли. Най-известният е „Суингъл Сингърс” от осем вокалисти, изпълняващи много разнообразна програма, в която има и произведения от класическата музика. Много интересен е албумът им „Джаз Себастиян Бах” с участието на „Модърн джаз квартет” от 1965 година. Те също са гостували в България през 1986 година. Тогава подновената формация на „Суингъл Сингърс” изнесе концерти в София, Пловдив, Варна, Бургас, Слънчев бряг с голям и разнообразен репертоар, а „Балкантон” издаде техен албум.

Традицията за ансамблово пеене сполучливо използва „Манхаттан Трансфер”, създадена през 1969 година в Ню Йорк. Те създават съвременен модел на вокална група и са без конкуренция в джаза и поп музиката през 70-те до 90-те години на миналия век. През това време те осъществяват огромен брой концерти с великолепно изградено сценично шоу. Печелят „Грами” през 1979 година с албума „Бърдленд”.

Известна група от това време е и „Сингърс ън лимитед”, която осъществява многобройни записи на кавъри на Бийтълс с редица известни музиканти, като пианиста Оскар Петерсън. Характерни за тази формация са аранжиментите, които нямат аналог в световната практика на джазовата музика.

Последната супергрупа от този характер се появява на джаз фестивала в Ню Порт през 1988 година. „Тейк сикс” е съставена от шестима млади изпълнители и държи първенството в класациите за джазвокални групи с неизменен свой почерк.

Разбира се, като съвременни солови изпълнители не можем да не отбележим неповторимия Боби Макферен, Дайна Шур, Джорж Бенсън. Искам да спомена и безспорните фаворити в България Йялдъз Ибрахимова, Васил Петров, Емилия Кирова от Бургас.

Ела Фицджералд е американска джазова певица, един от най-известните джазови изпълнители на 20 век. Притежава уникален глас с диапазон от 3 октави, който превръща в съвършен музикален инструмент.
Биография

Детство и ранни години
Бъдещата първа дама на джаза е родена в градчето Нюпорт Нюз, Вирджиния. Още докато е съвсем малка, след като бащата напуска семейството, тя се мести с майка си в Ню Йорк, където прекарва детството си. Още тогава тя проявява своята артистичност. След смъртта на майка си, Ела започва да живее при леля си в Харлем – дотогавашната примерна ученичка напуска училище, а през 1934 година и леля си. По-голямата част от времето си прекарва на улицата или в нощните клубове. През същата година тя случайно решава да се яви на конкурса за любители, организиран от популярния тогава диджей Ралф Купър. Всъщност първоначалното ѝ намерение е да се яви като танцьорка, но поради силната конкуренция се разколебава и решава да пее. Проявата на конкурса е впечатляваща и разтваря врати пред бъдещата кариера на младата певица.

Започва работа при Чък Уеб, чиито биг-бенд е един от най-добрите за времето си – с него работи седем години. През 1935 година с Чък Уеб Ела Фицджералд записва първата си грамофонна плоча („Love and Kisses” и «”I'll Chase the Blues Away”), превръща се в любимка на публиката и постепенно личната и слава започва да засенчва тази на Уеб. Следва съвместна работа със знаменитости като Бени Гудмън и Теди Хил, но Фицджералд остава лоялна към Чък Уеб и след смъртта му през 1938 година, в продължение на няколко години ръководи неговия оркестър.

Зрял период
От средата на 40-те години на 20 век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и др. Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с „краля на джаза” Луис Армстронг – Сачмо, който освен неин музикален и сценичен партньор е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.

Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години на 20 век, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибоп-а. Появяват се виртуозните изпълнения на джазови стандарти като „Hello, Dolly”, „Oh, Lady Be Good”, „How High the Moon”, записани в студио и повторени по съвсем различен начин по време на многобройните концерти из целия свят. Споделя: „Когато импровизирам, винаги си се спредставям като тенор-саксофона в оркестъра”.През този период от особено значението на сътрудничество ѝ с Норман Гранц с когото значително допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „високото изкуство” на класическата музика.

60-те и 70-те и 80-те години на 20 век са период на напрегната и ползотворна работа, съпътствана от неизменната слава. Възрастта обаче си казва думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, но отново са шедьоври. Последният си диск „All That Jazz” Ела записва през 1989 година, три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.

Мога само да благодаря на еМПи, за информацията която е предоставила на всички.
Искам отново да напомня на всички мой приятели и гости на jazz.bulgarianforum.net , че
всичко което се пусне тук като тексови материал в превод е НАЙ добре дошло, защото аз никога не съм крил, че англииският ми е повече от слаб, за да мога да превеждам самостоятелно джаз инфото, не съм крил и това че съм музикално необразован(теория и нотопис), но пък обичта ми към този жанр музика е пословична се стремя всячески да я споделя с колкото се може повече хора!!!
Така, че предварително благодаря, на всеки, който постави за четене снимков и текстови материали свързани с джаза като явление и като музика.
Сами разбирате, че ако това място го оставиме само с едни препоствания от Ю-Тубки-, то се обезсмисля самият форум!
И преди да завърша мисълта си бих предложил на колегите участници във форумчето когато имат такива чудесни матерали, каквито бяха пуснати днес от Марето П., то не е лошо да го илюстрират и(вече) с музикални примерчета-Ю Тубки , както ще се опитам аз да го направя върху м/ла за Елла.
Няколко най различни интерпретации на „Hello, Dolly”

http://uk.youtube.com/watch?v=pAuitCr-omA
Barbra Streisand in "Hello Dolly"

А тука?
Тук просто се чудя кое по напред ......да слушам мелодията, която съм чул поне стотина и повече пъти(в най разнообразно присъствие---вокално и инструментално)....или да се наслаждавам на гледката, какво правят двамата великани в джаза.

Е, моля.
Ако някой си мисли, че "Лейди би гуд", не е била изпълнявана като буги ууги, то нека се увери в противното :lol:

А ето го и "бащата" на "Лейди би гуд"

"How High the Moon" is a jazz standard with lyrics by Nancy Hamilton and music by Morgan Lewis. It was first featured in the 1940 Broadway revue Two for the Show, where it was sung by Alfred Drake and Frances Comstock.
А тук Елла прави едно фантастично скат пеене импровизирайки с гласът си като съвършено изпълнение на инструмент в ръцете на майстор!!

За тези, които нямат представа какво е Стефан Грапели и цигулката му за джаза, бих казал че той Оскар Питърсън на пианото, или Колемън Хоукинс, или Вен Уебстър на тенор саксофона, или Лайънъл Хямптън на вибрафона.......
Уверете се сами какво прави този човек с цигулката!

А и тук продължава феерията от звуците на китарата на Les Paul & Mary Ford.....
много силно се надявам че едва ли ще се намери някой да не харесва това изпълнение!

Swingle Singers - "Aria Sulla IV Corda" di J.S.Bach
Коментарът е излишен!